Човекът и обществото 4. клас 

 Води

Повърхнината на България е прорязана от много реки. Река е поток от прясна вода, който тече  в корито, издълбано от водата. Влива се в по-голяма река, езеро или море.

По северната ни граница протича река Дунав. Тя е единствената българска плавателна река. Извира от планина в Германия. Свързва ни като голям син път с много европейски държави. По нея се движат кораби и шлепове (плавателен съд за товари, който се тегли от катер). При гр. Русе има мост, който ни свързва с Румъния.

   На изток от България е Черно море - морската врата на България. Чрез него се свързваме с всички морски държави в света. Крайбрежието му е много красиво. Осеяно е с  плажове, които привличат много туристи. От водите му се добива сол, лови се риба. В най-големите заливи (част от морето, вдадена в сушата) са построени пристанища.

   Най-дългата българска река е Искър. Извира от Рила, минава през Софийското поле, Стара планина, напоява Дунавска та равнина и се влива в река Дунав.

Най-пълноводната е  Марица. Тя също извира от Рила, но тръгва на изток през Горнотракийската низина и се влива в Егейско море.

За да си осигурят вода през цялата година, хората са построили язовири (изкуствени езера).

Има и естествени езера (вдлъбнатини, изпълнени с вода)- в Рила и Пирин, по Черноморското крайбрежие и край Силистра -езерото-резерват „Сребърна”

В нашата родина има и много минерални извори – водите им са лечебни, край  тях са построени санаториуми и спа-центрове. Топлите минерални води се използват и за отопляване на оранжерии и сгради.

Използване на водите: за пиене, напояване, риболов, корабо- плаване,      добив на ел.ток, лечение, туризъм.

Понякога водата може да работи против хората. При проливни и продължителни дъждове реките и язовирите могат да излязат от коритата си и да предизвикат наводнение. Виж клипа:

Язовир Ивайловград прелива.

ВЕЦ Ивайловград по време на прилива

РАВНИНИ

Равнините са обширни пространства с ниска височина. На картата се отбелязват със зелен цвят.

 Най-обширната българска равнина е Дунавската равнина. Разположена е между река Дунав на север и Стара планина на юг. От изток на запад става все по-широка и по-висока.

Дунавската равнина е покрита с плодородни почви и през нея минават много реки. Ето защо е населена от дълбока древност. В нея са разположени някои от нашите най-големи градове.

В равнината хората отглеждат пшеница, царевица, слънчоглед, лозя и други селскостопански растения. В източната и част се намира областта Добруджа, наречена поради плодородието си "житницата на България"

На юг от Стара планина са наредени Задбалканските полета и котловини.

Поле е по-малко равнинно пространство, заградено от планини. От запад на изток се редуват Софийското, Карловското и Казанлъшкото поле. В Карловското и Казанлъшкото поле се отглеждат рози, с които България е прочута по цял свят. Ето защо ги наричат още Розовата долина.

Горнотракийската низина е разположена в южната част на България, на север от Родопите. Низина наричаме обширна равна земя с височина до 200 м. През нея протича река Марица, а в източния и край има находища на въглища. В  нея се отглеждат много зеленчуци, плодове, ориз и памук.

Планини

Планините са високи форми на земната повърхност. Най-високите им точки се наричат върхове. Било наричаме най-горната им част. То може да е заоблено или по-стръмно.

На картата планините се отбелязват с кафяв цвят.

Стара планина е най-дългата планина в България. Тя я разделя на две части : северна и южна. Неин най-висок връх е Ботев.

На юг от нея се издига най-високата българска планина - Рила. Името и означава "водна" Неин първенец е връх Мусала. На юг от Рила се намира втората по височина българска планина - Пирин, с най-висок връх Вихрен. В Рила и Пирин има много красиви високопланински езера с кристалночиста и леденостудена дори през лятото вода.

На изток от двете най-високи планини като развълнувано море се разгръщат склоновете на най-обширната българска планина - Родопите, с първенец връх Голям Перелик.

 Планините привличат хората с чист въздух, вековни гори, горски плодове, билки и гъби, бистри езера, буйни реки,интересни скали, руди, пещери, пасища.

В планините хората се занимават с дърводобив, животновъдство, бране на горски плодове, гъби и билки, добив на полезни изпопаеми и електроенергия, туризъм.

Нещо интересно за историята на географската карта

През XV век настъпва ерата на великите географски открития. Отдалечавайки се от родните брегове, корабите започнали да кръстосват океаните, но европейските моряци все още не можели да се ориентират в открито море. Единственото, което знаели, било да определят в коя по-сока се движат, но не и да изчислят височината на слънцето, нещо, което отдавна било известно на арабските мореплаватели.

                              В края на краищата, усвоявайки постепенно различните навигационни прибори на своето време, хората повели своите кораби през океаните. Ето че на капитаните потрябвали географски карти на по-големи пространства.

Тогава учените-географи се засуетили. И повикали на помощ математиците. Така се поставя началото на науката за създаване на географските карти, наречена картография. Тя отчита главните потребности на тези, които поръчват картите и избира проекцията в зависимост и от това, за какви цели е предназначена картата, какъв е нейният мащаб и кой и как би я ползвал. Така постепенно се стига до днешните точни и подробни географски карти.

         ОТ КАРТАТА КЪМ ГЛОБУСА

Що се отнася до ГЕОГРАФСКИЯ ГЛОБУС, неговата поява трябва да търсим твърде назад в човешкото развитие. И да уточним, че най-напред е създаден астрономическият глобус. Това е съвсем естествено, тъй като някогашната представа за „кълбовидното" небе се е създала доста преди истинската представа за кръглата форма на Земята.

Своята поява „небесното кълбо" дължи на древногръцкия математик Евдокс. 150 години преди н.е. неговият сънародник - философът Кратес от Милос, направил модел на Земята във вид на кълбо. Посочено било точното място на четири острова, разделяни от реки.

Първият истински географски глобус се е появил в Европа едва след 1492 година. Представлявал дървено кълбо с диаметър около метър, облепено с пергамент, изработено от немския географ Мартин Бехайм - син на известен търговец.

На него той сам нарисувал всичко, което знаел. На много места обаче Мартин Бехайм допуснал грешки* След това в различни страни започнали да изработват малки и голями глобуси.